Това е последната, Част Трета, от поредицата ни за нетрадиционни методи за изучаване на чужд език. Тук ще ви представим още два от тях станали известни и използвани в световен мащаб – „Метод на цялостната физическа реакция” и „Метод на проектите”.

 Метод на цялостна физическа реакция или метод с опора на физически действия (Total Physical Response)

Концепцията за метода на цялостна физическа реакция (TPR) е на Джеймс Ашър, професор по психология в Калифорния, и датира от 1965 г. Френскоезични автори с  принос към разработването на този метод през 80-те години на XX в. са канадките  Никол Ганьон и Нанси Маркез. За разлика от много други методи, при които  обучаемият е подтикван към устна продукция още от първите уроци, TPR отделя  много време в началния етап на разбирането на устна реч. Идеята е да се покаже на начинаещите как се говори на чуждия език, като голямата цел остава устната продукция. Четирите умения се развиват в следния ред: 1. слушане с разбиране (на заповеди и наставления); 2. говорене (когато обучаемите са готови да го направят); 3. четене с разбиране (на заучените преди това устни форми); 4. писмено изразяване. Като професор по психология Джеймс Ашър има следните хипотези за това кое точно  улеснява или обратно – затруднява обучението и ученето:

• Съществува специфична вродена биопрограма за учене на език, която определя оптималния начин за учене на първия (майчиния) и втория език;

• Лявата и дясната половина на мозъка отговарят за ученето съответно на първия и втория език ;
• Стресът се намесва като емоционален филтър в обучението по език, затова колкото е по-малък стресът, толкова по-резултатно е обучението.

Сам по себе си методът на цялостна физическа реакция не е достатъчен, за резултатно  обучение по чужд език. Той може да се използва в определен начален етап, а също и да комбинира своите техники с тези на други методи.

Метод на проектите

Проектът в чуждоезиковото обучение представлява форма на учебно занятие, при която се  стимулира духовното и социалното развитие, както и развитието на езиковите компетенции. За днешното понятие Projektunterricht няма единна дефиниция. Поради  своята комплексност то трудно може да бъде ограничено или дефинирано с малко думи. Различните автори го описват или като каталог от признаци (Merkmalkatalog)  или като изброяване на специфични работни стъпки (Хензел, 1997). Най-всеобхватния  опит да се дефинира методът на проектите с помощта на т. нар. каталог  (Merkmalkatalog) предприема Гудионс, като определя 4 основни стъпки: а) ситуативност, б) целенасочено планиране, в) действен подход при работа по поставения проблем, г) създаване на продукт. Методът на проектите се разбира като път за  постигане на образователни цели. Обучението е ориентирано към интересите на участващите. Целите, видът и методът на учене се поставят съвместно. Преподавателят и учащите си осигуряват всички необходими информации и определят стратегиите на работа, необходимите ресурси, както и търсят възможности да предадат на други  придобитите знания и умения. Конструктивно-критичното самооценяване и оценяване  на постиженията на останалите също представлява експлицитна цел. Ролята на преподавателя се концентрира около компетенциите му на специалист по езика, както  и при структуриране на проекта – при планиране и създаване на организация. 

Фондация „Център за интернационални образователни проучвания – Теодор” изцяло подкрепя въвеждане и ползване на иновативни методи като част от обучението по чужд език. Вярваме, че поредицата от статии, с които ви запознаваме с различните методи за изучаване на чужд език би била полезна както за самостоятелна подготовка, така и за внедряването им в учебните заведения.

Линк към Част Първа : https://theodorefoundation.org/Нетрадиционни-методи-за-изучаване-на/
Линк към Част Втора : https://theodorefoundation.org/Нетрадиционни-методи-за-изучаване-на-2/