Под понятието алтернативни или нетрадиционни методи на преподаване на чужд език  се обобщава една поредица от методи, които възникват през 80-те години на ХХ в.,  отговаряйки на стремежа за създаване на по-гъвкава концепция за чуждоезиковото  обучение. Тези методи се прилагат по-скоро при чуждоезиковото обучение при възрастни и в частни училища и езикови школи. В поредица от няколко статии ще разгледаме някои от най-използваните от тези методи.

1. Метод на обучение в общност или обучение чрез съветване (Community Language Learning, Counseling Learning)
   Този метод може да бъде причислен към групата на т. нар. хуманистично течение в  обучението, което прилага психологически техники на метода на обучение. При него е важно да има психологически комфорт за учащия чрез изискванията за сигурност като  фактор за успеха, вниманието като индикатор на интереса, агресията като инструмент  за самоутвърждаване, разграничаването като знак за компетентност, запаметяване и разсъждаване. Учениците работят в малки групи като си сътрудничат и крайният  резултат се дължи на усилията на всеки поотделно. Тук се използва естествената структура на взаимоотношенията между участниците в учебния процес. Учителят е съветник, т.е. той трябва да разбира трудностите, чувствата, страховете, вътрешните  конфликти на обучавания, така че да ги превърне в „позитивна  енергия“, а ученикът  участва в обучението като своеобразен клиент. Това е терапевтична техника в психиатрията  и  психоанализата.
2. Метод на обучение по мълчалив начин (The Silent Way)
   Създател на метода за обучение по мълчалив начин или мълчаливия метод е американският методик Кейлъб Гатеньо, а периодът е средата на 70-те години на ХХ в. Основава се на 3 хипотези – преподаването да бъде подчинено на ученето е откриване и конструиране на знания и ученето се осъществява с помощта на физически предмети.
   От  учащия  се  очаква  да  бъде  независим,  автономен  и  отговорен,  т.е.  да  се  научи  да  разрешава езикови  проблеми. Той трябва да се отпусне и да почувства мелодията на езика, която ще допусне до подсъзнанието му духа на езика, който се съдържа в нея По невербален начин учителят включва в урока ситуации, предизвикващи езикова  комуникация между учениците. Използват се учебни средства, като например цветните карти на Гатеньо (стенни табла, цветово кодиране на фонеми в характерни думи или граматични елементи и лексика), а също и пръчиците на Куизенер (цветни дървени блокчета за дефиниране на различни речеви ситуации). Учителят си позволява само да даде напътствия или да организира учебните дейности.
   Положителното при този метод е, че преподавателят не превежда, а илюстрира  с  карти  и предмети. Акцентът е върху устната реч и произношението. Развива се способността на учащите да мислят, сами да откриват и усвояват стратегии на учене. Методът функционира добре при работа с деца, той може да разнообрази занятието като игрова форма. Въпреки големите очаквания, мълчаливият метод съвсем не се оказва революционен в чуждоезиковото обучение. Той надгражда предимно ситуационното  езиково обучение и аудио-лингвалния метод. Новаторски елемент са единствено учебните дейности в класната стая с цветните карти, а също и пръчиците на Куизенер.

В предстояща поредица, екипът на фондация „Център за интернационални образователни проучвания – Теодор” ще ви запознае с още световни методи за изучаване на чужд език.